Малко се притеснявам да започна поста си за Париж, защото не знам как да го структурирам така, че да не стане твърде голям и хаотичен и най-вече, за да не пропусна нещо важно в старанието си да ви разкажа за всичко. Все чувства, с които ни остави и самата френска столица всъщност. Усещането, че пропускаме нещо не ни остави докрай. Затова й обещахме, че ще се върнем пак!
Всъщност истината е, че това пътуване изобщо не беше включено в плана ни за 2019 година, но след цялото фиаско с купуването на апартамент, завършването ми, смяната на работни места, двамата с Миро имахме нужда от пълноценно време само за двамата. И както обикновено става при нас – идеята се роди и 10 минути по-късно резервациите бяха направени 😀 Дестинацията беше избрана случайно – имаше евтини билети за периода, който ни устройваше и решихме да се възползваме.
Няма да преувелича, ако кажа, че това беше възможно най-неподходящото време за подобно пътуване от чисто финансова гледна точка. Предвид купуването на апартамента и обзавеждането му, ходенето в Париж (пък било то и сравнително бюджетно) може би се струва глупаво в очите на хората. Но за щастие ние не сме „хората“, а и в такива моменти винаги се сещам за лятото на 2006, когато нашите бяха изтеглили голям заем, с който да погасят други малки и да направят ремонт на кухнята. Когато половината плочки бяха наредени, те казаха, че оставяме всичко и сутринта заминаваме на море… приоритети, които за добро или лошо се пренесоха и в моя живот на възрастен 😀
Но да се върнем на Париж. Всъщност това не беше първото ми посещение на града на светлините, така че имах някаква представа какво да очаквам. Учудващото за мен беше, че този път ми хареса с пъти повече. Дали аз го виждам с по-зрели очи, дали заради компанията, дали заради това, че просто през ноември е по-красив – не знам. Предполагам, че е съвкупност от всичко.
Непосредствено преди заминаването имах доста свободни дни (нещо, което на практика не се случва никога) и с това се появи възможността да направя подробно проучване и дори нещо като план на това къде да отидем, какво да видим и най-вече какво да ядем 😀 Времето се очертаваше да бъде много лошо и да вали нон стоп, затова ми се щеше да бъда подготвена с готови идеи кои места на закрито искаме да посетим и как да стигнем до тях. Четох блогове и форуми, гледах видеа, питах приятели, Миро дори купи пътеводител – честно, никога, ама никога не съм се готвила толкова много за пътуване. Още повече трябва да отбележим и факта, че обикновено максимума, който правя е да проверя места за хранене в Tripadvisor, така че това определено беше един съвсем нов начин на пътуване от наша страна 😀
Е, за наше щастие времето реши да бъде на наша страна и не само, че не валя, ами дори напротив – беше изключително приятно през всичките дни. Благодарение на този факт някои от предвидените места отпаднаха, но пък за сметка на това аз открих очарованието на това да преживееш едно пътуване планирайки го. Сега имам удоволствието да споделя с вас наученото, затова започвам едно по едно : ))
Пътуване до Париж и придвижване из града?
Към днешна дата и wizzair и ryanair имат полети до френската столица. И двете компании кацат на летището в Бове, което определено не е най-удобният вариант, но за сметка на това е най-бюджетният. Билет за автобуса от Бове до Париж може да купите онлайн тук или да вземете от място. Препоръчвам предварително купуване онлайн първо, защото е по-евтино и второ, защото не е нужно да се редите на две опашки (опашка се образува и при качване на автобуса, възможно е да се наложи да изчакате втори автобус, ако първият се напълни) Не е нужно билетите да бъдат принтирани, достатъчно е да имате смарт устройство. Пътят е с продължителност час-час и половина като автобусът ще ви остави на гара Porte Maillot, откъдето лесно може да си хванете метро до всяка част на Париж.
Следващата важна стъпка е да си направите карта за метрото. Разбира се тя не е задължителна и може да си пътувате с единични билетчета, чиято цена е 1.90 евро или да си купите 10 билета за 15 евро, но лично аз винаги предпочитам да си направя карта и да не мисля повече за транспорта. Има няколко специфични неща за картата в Париж и най-важното от тях е, че тя важи от понеделник до петък независимо в кой ден от седмицата е направена. Тя струва 23 евро + 5 евро за пластиката. Нужна е и снимка, тъй като всяка карта се надписва индивидуално. Размерът на снимката е 3смх2см и лично ние си носихме от България благодарение на Ирена и на нейния достатъчно информативен пост за Париж ❤ (сега аз предавам знанието напред :D) Може да си направите такива снимки и на място, но е важно да знаете, че фото будките работят само с банкноти от 5 евро – толкова, колко е и цената на снимките.
Къде спахме?
Четох много и за кварталите – къде е по-безопасно, къде е по-удобно… накрая се загубих в цялата тази информация, обърках се, отворих airbnb, харесах си апартамент, проверих дали е близо до метро и го book-нах. Признавам си, че може би не беше особено умно, но пък попаднахме на страхотен апартамент, който беше буквално на минута от спирката на метрото, чиято линия ни водеше до Шанз-Елизе за по-малко от 20 минути. Оставям линк към апартамента, защото наистина е страхотен и си има всичко, от което може да имате нужда дори и при по-дълъг престой (като пералня, прахосмукачка и нетфликс например).
Местата, които посетихме?
Нещо, което е много ценно като информация е, че голяма част от забележителностите са безплатни за граждани на Европейския съюз на възраст до 25 години включително. Единственото, което трябва да представите е документ за самоличност като на някои места не е нужен билет, на други ви дават такъв, но с нулева стойност. Списък с местата, които са безплатни за посещение може да намерите тук.
Пантеонът – Изключително внушителна сграда, направена по модел на Пантеона в Рим. В наши дни вечен покой в него намират Волтер, Жан-Жак Русо, Виктор Юго, Емил Зола, Александър Дюма, а любопитен факт е, че в него е погребана една-единствена жена, а именно – Мария Кюри. За Пантеона е нужно да се наредите за опашка за билет с нулева стойност преди да влезете. Редовната цена на билета е 7 евро.
Триумфалната арка – Ако трябва да избера едно единствено място, което да посетите, то това е тя! Арката е построена в чест на всички участвали във Френската революция и по стените й може да видите изписани имената на известни френски генерали. А гледката откриваща се от върха… още я сънувам! За Триумфалната арка е нужно да се наредите на опашка за билет с нулева стойност преди да влезете. Касите се намират под самата арка. Редовната цена на билета е 12 евро.
Музеят на Роден – Музеят се помещава на вълшебно място – в хотел Бирон, парижко имение, построено в началото на 18 век. Освен в самата сграда, скулптори са подредени и из красивата градина около нея. ❤ За музеят на Роден не е нужно да се нареждате на опашки за билет – влиза се директно. Редовната цена на билета е 12 евро.
Музеят на Пикасо – Тук не знам какво да напиша, за мен Пикасо е гениално луд или луд гений – не знам. Но мястото си заслужава на 101% дори да не си падате особено по изкуството. Бяхме много изморени и не помня дали се редихме за билети, съжалявам 😀 Редовната цена на билета е 11 евро.
Музеят Орсе – Това беше мястото, което най-силно исках да посетя най-вече заради историята на самата сграда. Музеят, в сегашния му вид, официално е открит през 1986 година като преди това той е бил железопътна гара. В наши дни там може да се види копие на Статуята на свободата, както и последните работи на Ван Гог, картините на Едуард Мане, Клод Моне и много други велики майстори на четката. За музеят Орсе не е нужно да се нареждате на опашка за билет – влиза се директно. Редовната цена на билета е 11 евро.
Лувър – Тук май нямам какво ново за вас да кажа 😀 Единственият ми съвет е да отидете рано сутринта – ние бяхме там в 9 и 10 като музеят отваря в 9. Не сме чакали повече от 10 минути, въпреки че беше неделя и със сигурност през деня е станало лудница. За Лувърът не е нужно да се нареждате на опашки за билет – влиза се директно. Редовна цена на билета е 12 евро.
Латинският квартал – колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че той остана любимото ми място в Париж. Не е препълнен с туристи, но пък за сметка на това изобилства от кафенета, пекарни и ресторанти (голяма част, от които, но за щастие не всички – туристически капани :D) А освен това там се намира и любимата Rue Crémieux ❤ Маре също е страхотен, а за Монмартър единствено мога да съжалявам, че не си планирахме по-добре времето и го оставихме за неделя следобед, когато беше абсолютно невъзможно да се насладя изцяло на чара му предвид невероятните тълпи от хора навсякъде. Следващият път бих го посетила още по изгрев слънце и съм сигурна, че ще си заслужава с пъти повече!
Избрахме да не губим време във Версай – може би бих му дала шанс някой следващ път, но противоречивите мнения ме отказаха за момента. На Айфеловата кула също не се качихме, защото преценихме, че Триумфалната арка ни е достатъчна за това пътуване. А Дисни… е, на Дисни определено бих отделила цяла една почивка. Не смятам, че един ден там щеше да ни е достатъчен, а някак си ми се иска да се насладя изцяло на това преживяване.
Какво и къде ядохме?
Реших да завърша текста с най-любимата ми част, а именно – храната! 😀 За съжаление 5 дни бяха крайно недостатъчни, за да опитаме всичко, което искаме, затова първо ще изброя местата, които имахме възможност да посетим и след това ще направя списък с препоръчани места, за които не ни остана време.
Les Papilles – мечтаех за това място от момента, в който го открих в блога на една французойка живееща в САЩ. Концепцията на заведението е изключително интересна, а храната – божествена. Нямат меню, всяка вечер готвачът решава какво ще се готви и всички ядат едно и също. Резервациите са абсолютно задължителни и често няма места за седмици напред. Цената е 35 евро за тристепенно меню + плато със сирене, което е напълно приемливо предвид качеството, което получавате. Имат стена пълна с вина от различните региони на Франция – цените им започват от 30-тина евро като към тази сума не е включена 7 евро такса за отваряне на бутилката, което според мен е малко странна практика. Определено не препоръчвам ресторанта на “picky eaters”, но със сигурност е преживяване, което си заслужава. Лично за мен най-показателно за качеството беше, че почти всички около нас бяха французи, а ние бяхме най-младите в целия ресторант.
Pain Pain – тук първо искам да се разберем едно – аз не обичам еклери. Или поне винаги съм живяла с мисълта, че не обичам. Докато не опитах еклерите в Pain Pain – понякога затварям очи и си мисля за това колко вкусно беше 😀 Искам да се върна и да опитам всичките им десерти!
Пекарната до airbnb-то ни – идея си нямам как се казва, но ако някой някога реши да се довери на препоръката ми за това къде да отседне – нека не забравя, че на метри от сградата, в която се помещава апартамента се намират най-най-най-великите кроасани с масло, които съм опитвала някога.
PNY Marais – бяхме си казали, че в Париж бургери няма да ядем, ноо уви – ние не искаме, а те ни преследват! 😀 След като се отказахме да чакаме на гигантска опашка за Сhez alain miam miam проверих кое от местата, които съм си записала е на близо и PNY Marais се оказа на 3 минути от нас. Истината е, че бургерите бяха добри, но нищо повече. Това, което ме впечатли обаче е, че месото им идва от две френски ферми и като цяло държат на качеството и произхода на продуктите, които предлагат.
Random ресторант в Латинския квартал – не, това не е името на ресторанта 😀 Няма да мога да разбера как се казва, а ако трябва да бъда честна не е и нужно. Всички имат еднакъв външен вид – огромни табели с менюто им, често със снимки на храната, примамливи цени и човек, който привиква от улицата. Предполагам такива ресторанти има не само в Латинския квартал, но там бяха силно концентрирани. Съветът ми – видите ли място, което да отговаря на това описание – бягайте. (като това важи за навсякъде, не само в Париж) Почти със сигурност храната ще бъде посредствена, а в град, в който дори и един прост сандвич от пекарната ще бъде с пъти по-вкусен… заслужава ли си да ядете нещо силно компромисно? Ние направихме грешката да вечеряме на такова място, въпреки че знаехме, че не бива. И мисля, че скоро няма да го допуснем отново 🙂
Къде още?
Pierre Hermé – за най-добрите френски макарони
L’Éclair de génie – казват, че тук били най-добрите еклери… не знам, не знам. Не мога да повярвам, че може да има по-вкусен еклер от този в Pain Pain 😀
L’As du Fallafel
Clown Bar
L‘astier – класическо френско бистро
Leon de bruxelles – верига ресторанти, които „винаги са добра идея“ : )
Сhez alain miam miam – харесах си това място от едно видео в ютуб, но огромните опашки ни отказаха. Въпреки това наистина изглежда обещаващо, така че ако сте наблизо и нямате проблем с чакането – защо не.
Необятен е Париж, а с него и новозародилата ми се любов към него. Той е от онези градове, които носят усещането, че всичко е възможно, че мечтите са за сбъдване, че „спасение дебне отвсякъде“, че има място за всеки под слънцето.
Ще се върна, Париж, имам още много кроасани за изяждане и шампанско за изпиване ❤
Френската Ривиера надхвърли всичките ми очаквания. Нищо, което бях чела и слушала за нея не се оказа пресилено, а дори напротив. Със сигурност след време бих се върнала отново, но този път с кола, солиден бюджет и поне седмица за обикаляне из всички красиви градчета, които този път останаха пренебрегнати. А Ница… кой знае. Може би с нея ще се срещнем дори още по-скоро от очакваното 🙂
Suziе́ 