Вашингтон за ден

     Преди няколко дни седмици фейсбук ми припомни, че е изминала цяла една година от Вашингтонските ми приключения. За пореден път отворих папката “Washington DC” и спомените ме връхлетяха под формата на стотици запечатани снимки. И си помислих, че това не ми е достатъчно. Тези снимки НЕ са достатъчни. Човешката памет е капризна – има лошия навик да изтрива едно, за да запечата друго. Като личен

пример мога да дам едно много лудо пътешествие в Италия, което не беше описано, когато му беше времето… и сега вече е твърде късно (:

Ето защо днес ви разказвам за пътуването ми до столицата на Съединените американски щати. Такова каквото го помня. Такова каквото не съм и мечтала, че ще бъде.

Септември 2016. Ню Джърси. Летният сезон е към своя край, почивните дни вече не са мираж и ние най-сетне имаме възможността да разберем защо програмата ни се нарича “work and TRAVEL” 😀 Истината е, че бяхме късметлии, тъй като живеехме на доста комуникативно място – няколко часа път с автобус ни деляха от страхотни дестинации. Такъв беше случаят и с Вашингтон.

Разполагахме с един почивен ден, а пътят до столицата бе повече от 5 часа. Иначе казано – времето ни беше меко казано ограничено. Ето защо веднага след работа (около полунощ) се прибрахме, хапнахме, изкъпахме… и потеглихме. Спането е за слабите 😀

Минавам набързо през частта с чакането на автобуса, за който не знаехме със сигурност дали изобщо съществува (в 2 през нощта със спирка на магистралата), но знаехме, че ТРЯБВА да се появи, тъй като той е единствената ни връзка с Атлантик Сити, откъдето трябваше да тръгнем за Вашингтон. Е, появи се. И нищо от това, че бе претъпкан до неузнаваемост, хора седяха на пътеката и шофьорът едва се съгласи да ни качи, не успя да помрачи щастието ни – бяхме на път!

След кратък престой в Атлантик, вече спях в автобуса за столицата.

• Tip №1: Ако такъв тип пътувания ви привличат, то това да се научите да спите във всякакви превозни средства, спирки, пейки е задължително

     Събудих се след няколко часа… леко дезориентирана, но достатъчно свежа да посрещна предстоящия ден. Движехме се с леко закъснение, но това беше допълнителна възможност да си открадна още малко сън 🙂

Часът бе 10 сутринта, когато вече бяхме отворили Google Maps в опит да разберем къде точно се намираме 😀 В тези случаи наличието на момче в компанията е благословия! И ето как след няколко минути (и кафета) бяхме готови да покоряваме нови хоризонти.

• Tip №2: Когато ви предстои дълъг път, винаги бъдете с удобни дрехи и без грим. Няма как на мястото, на което отивате да няма тоалетна – винаги може да се преоблечете и гримирате там. Една рокличка няма да утежни багажа ви, а несесера с гримове и без това ще си бъде с вас. Доста по-трудно е да оправите размазаната си спирала, вместо просто да си сложите нова. А комфортът на удобните дрехи по време на пътуване е безценен.

Да се върнем към Вашингтон. Макар и сутрин, термометърът вече показваше около и над 30 градуса. Ние, група от шест човека, вървяхме по улиците крайно неориентирани и донякъде изнервени от жегата и пътя. Имахме за главна отправна точка Белия дом (че какво друго :D) и сякаш подминавахме всичко останало набързо… нещо, което никак не обичам и определено не влиза в разбиранията ми за пътешествие. Разбира се, имаше неща, които нямаше как да пропуснем в тази част на града. Като най-впечатляващи определено трябва да отбележим Мемориалът на Втората световна война и Вашингтонския монумент. „Величествени“ е най-подходящата дума за тях и не мисля, че има смисъл да се опитвам да търся друга, която да я допълни.

 

 

Какво да кажа за Белия дом? Може би щях да бъда разочарована, ако имах очаквания. За щастие такива нямах, така че просто ще го запомня като една от най-безличните локации за деня.

The White House

• Tip №3: Уверете се, че сте на една вълна с хората, с които ще пътувате. Може да имате невероятно приятелство и комуникацията ви да върви перфектно, но стане ли въпрос за пътешествия – нещата са коренно различни. Някои хора обичат да обикалят музеи и изложби, други (като мен) предпочитат да се „изгубят“ и усетят атмосферата на мястото. И никой не бива да се сърди на другия, защото всеки си има своя собствен начин да улови мига.

Да, току-що написах, че не обичам да ходя в музеи, а сега съм на път да ви разкажа следващия епизод от пътуването ми, който всъщност е именно… посещението на един такъв. Тук е моментът да вмъкна, че Вашингтон има невероятни музеи! Забравете общата представа, която имате за тях. Нещата в американската столица са коренно различни. Национален музей на авиацията и космонавтиката, Национален музей по естествена история, Музей на журналистиката и новините, Музей на шпионажа и още десетки други… Всичките до един – невероятно поддържани и богати. А най-хубавото? Една огромна част от тях са напълно безплатни!

Уви, всичките работят едва до 17ч и ние можехме да си изберем един или най-много два, тъй като искахме да ги разгледаме хубаво, а не просто да претичаме през тях. Избрахме си Националния музей на Холокоста. Една доста приятна тема предвид, че можехме да отидем да гледаме някой с цветенца и птички 😀

С ръка на сърцето мога да заявя, че това беше едно от най-въздействащите места, на които съм била през живота си. Оставям настрана факта, че няма как историята да не е извъртяна малко (добре де, много) в полза на американците. Самият музей обаче е тоооолкова внушаващ! А това, че огромна част от хората, които се грижат за мястото, всъщност са европейци спасили се от сигурната си смърт, беше финалният щрих и едно грамадно УОУ!

---

     За да не става този текст прекалено дълъг, днес спирам дотук. А пък в следващия пост ще ви разкажа за това как си наехме колела за 60 долара (за 2 часа), каква беше причината полицията да ни гони и защо не винаги трябва да вярваме на tripadvisor.

Няколко часа в Сиатъл

Да имаш три полета за един ден е дори по-тежко, отколкото звучи. Голям бонус е, когато най-дългият от тях е с продължителност 11 часа, а ти седиш по средата на средните седалки в самолета. Е, какво пък… от „Делта“ може и да не се славят с наличието на кой знае какво пространство между пасажерите (разбирайте – краката ми бяха безумно свити почти през цялото време, а аз съм малко над 1.60), но поне виното им си го бива 😀

Когато след половин ден в небето най-накрая стъпиш на твърда земя и се увериш, че краката ти не са се схванали завинаги, от теб се очаква да си намериш приятно заведение в летището, където тихо и кротко да си изчакаш следващия полет.

Да. Очаква се… Но когато като дете си изгледал твърде много епизоди на „Ататомията на Грей“, пристигаш по обяд, а времето навън е примамливо слънчево и топло, то това какво трябва и какво искаш започват леекичко да се разминават. Сиатъл ни зовеше!

Не знаехме какво точно искаме да видим. Не знаехме къде точно искаме да отидем. Знаехме само, че разполагаме с 5 часа и трябва да извлечем максимума от тях.

За наше щастие след кратка обиколка на летището, известно ровене в интернет и най-вече с питане (!!!) успяхме да установим, че има сравнително бърз и супер евтин начин да стигнем до центъра на града. Само срещу 6 долара получихме целодневна карта, която важеше за всички линии на метрото, how cool is that?

Тъй като не можехме да го караме съвсем по течението, използвахме Space Needle като ориентир на коя спирка да слезем. След 40-тина минути път се озовахме на страхотно оживена улица и не ни трябваше много време, за да осъзнаем, че всъщност не сме чаак толкова близо, колкото очаквахме. Адреналинът обаче си казваше думата и умората почти не се усещаше ❤

Ако трябва да бъда честна, аз бях тази, която най-много държеше да се качим до върха на кулата, но трябваше да бъда реалист. Опашката беше огромна и просто не си струваше да изгубим и без това ограниченото си време в това да се редим. Запечатахме момента с няколко снимки и поехме по друг път. Първоначалната ни идея бе да си намерим някое сладко местенце, където да пием по кафе и след това да продължим (да, време за опашки нямахме, но и трите копнеехме за wi fi връзка, а защо не и за някоя друга капучино-гъзарска-инстаграмска снимка с location Сиатъл 😀 )

Продължихме си по пътя, но вместо кафене открихме… брега. И ако Сиатъл ме накара да го харесам още в първия миг, в който го зърнах, то в този момент аз се влюбих в него! Гледката беше толкова внушаваща и красива, че бързо забравихме всякакви други планове. Това ни беше достатъчно.

Часовете излетяха безумно бързо. Беше ни трудно да повярваме, че е дошло време да си вървим. А то какво вървене беше… 30-градусова жега, стръмни улици ала Сан Франциско, три момичета, два куфара и една раница. Може би трябваше да спомена по-рано наличието ни на ръчен багаж? 😀

Когато стигнахме спирката на метрото, вече бяхме изплезили езици като кучета. Нямахме сили дори да говорим по между си, какво остава да опитаме да оползотворим оставащия час.

Но въпреки натрупалата се адска умора (ако искате вярвайте, но след това в самолета веднага заспах и дори не съм усетила излитането ни!) бях безумно щастлива, че бях там именно тогава и именно с тях.

Сиатъл бързо се нареди сред най-любимите ми градове и искрено вярвам, че един ден ще имам възможността да му се насладя пълноценно ❤

Летни любимци

Не съм „бюти гуру“. Никога не съм била и едва ли някога ще бъда предвид двете ми леви ръце и тоталната липса на инстинкт. Разбира се, това не ми пречи да имам интерес към темата и да гледам десетки клипове на ден в ютуб за една или друга техника, нов продукт или марка 😀

Ето защо подобен тип публикации ще бъдат рядкост, но не и изключение. И за да не бъда многословна – директно ви представям трите продукта, без коитo ми е трудно да си представя живота ми напоследък.

 

Eucerin Sun Gel-Creme Oil control  SPF50+

Винаги съм искала да попитам… защо никога и никъде не съм срещала ревю за това чудо на чудесата?!

Използвам крема целогодишно от две или може би три години. Всеки път, когато наближи моментът да сменя опаковката с нова, залитам към това да проуча нов продукт… но си оставам дотам. На мнение съм, че когато човек е доволен от дадено нещо (и то толкова важно като слънцезащитата на лицето), то експериментите са абсолютно ненужни.

Моята кожа е изключително капризна. Преди да открия Eucerin Sun Gel-Cream абсолютно всеки един крем омазняваше отвратително лицето ми и то буквално до час след нанасянето му. C Eucerin се преродих! Той не само, че не омазнява, ами дори напротив – матира и не оставя никаква следа от (типичния за слънцезащитните продукти с висок фактор) „бял филм“. Не запушва порите, нанася се страшно лесно и прави кожата видимо по-свежа. Формулата му е много лека (може би и заради това се води гел–крем). Толкова много го обичам, че бързо му позволих да се заеме мястото на дневния ми крем. А като плюс трябва да отбележим, че върши перфектна работа и като основа 🙂

Цена: 20-25лв (за 50мл)

Примерен линк към продукта: http://bit.ly/2xdqBCE

 

The POREfessional Face Primer – Benefit Cosmetics

Говорейки за основа, няма как да не продължа с най-любимото ми откритие за това лято, а именно праймера на Benefit “thePOREfessional”. Ако трябва да бъда откровена, това е първият продукт от този тип, който си купувам. Именно поради тази причина нямам база за сравнение с други (най-важното по-бюджетни) марки, но въпреки това ще споделя впечатленията си.

Това лято моята кожа е мнооого далеч от перфектна. Ето защо имах нужда от допълнителен помощник, който да прикрива разширените ми пори и несъвършенства. Ако не мога да се преборя бързо с тях… то поне да има нещо, което да ме кара да се чуствам красива в по-специалните моменти 🙂

Само един тъничък слой (пестя си го… travel size ми е ;( ) е напълно достатъчен да почувствам кожата си КАТО НОВА. И като казвам „като нова“ – наистина го мисля. Сякаш си с маска, но не седи изкуствено. Напротив – кожата е свежа, матирана и с изравнен тен. Какво повече да искаш?

Между другото в търсене съм на по-бюджетен негов заместник, така че всякакви предложения са добре дошли ^^

Цена: 60лв (за 22мл)

Примерен линк към продукта: http://bit.ly/2waxWxY

 

Victoria’s Secret Fantasies Coconut Passion

Е… това вече определено не е нещо, без което не мога. Глезотийка е, но… кой не обича да си угажда понякога : ) Още повече, че конкретно този спрей леееко си го присвоих от тоалетката на мама, но тя ще ми прости 😀

Нека бъдем честни – кой не е влюбен в ароматите на Victoria’s secret?! А този на кокос е толкова летен и свеж! ❤ Факт е, че не са от най-издръжливите (конкретно спрейовете, парфюмните им води са друго нещо), но ще им го простим 🙂

Цена: 18.90 (за 250мл)

Примерен линк към продукта: http://bit.ly/2vOHC5U

~

Това бяха моите най-любими продукти за лятото. Аз вече нямам търпение да видя с какво ново ще ни изненадат козметичните марки през есента, а вие? ❤ 

Photobook: Skagway

 

Да обикнеш Аляска

„Ти нормална ли си.. каква Аляска!? И няма да имаш лято!? Аз никога не бих го направила“

Почти не чух друга реакция на „отивам в Аляска за лятото“. Хората, които одобриха решението ми, се брояха на пръстите на едната ми ръка. Баба пък беше искрено потресена, че искам да замина за място, на което летните температури са -30 градуса?! (явно е очаквала, че отивам на Северния полюс)

В един момент започнах да си мисля, че може би наистина аз съм сбърканата. Защо просто не избрах някое топло място по крайбрежието, където спокойно щях да ходя на плаж през почивните си дни, да пия студени коктейли и да не се притеснявам, че ще се окажа със свръх багаж благодарение на зимните дрехи в куфара ми?

Е, Аляска не просто успя да опровергае всичките ми съмнения относно това дали съм взела правилното решение… накара ме да се влюбя и да оставя част от сърцето си тук завинаги.

Добре дошли в Скагуей. Четири улици по дължина, двадесет и две по широчина, под 1000 души местно население.  И цялата магия на света събрана на едно място. Пренасищане на сетивата. Свобода в най-висшата й форма.

Известен със Златната треска от края на 19-ти век, Скагуей приютява хиляди туристи ежедневно по време на летния сезон. Но това далеч не е впечатляващото… поне не и за мен. В интернет е пълно с тонове суха информация за мястото, но…

Какво си представяте вие, когато чуете „Аляска“? Сигурна съм, че ТОП 3 на отговорите ще бъдат „Студ; Природа; Животни“. Или поне това щях да отговоря аз преди 2 месеца. В момента първите ми асоциации са близки по смисъл, но доста по-конкретни… С какво ще помня лятото си на 2017, когато след години се върна назад? Нека хвърлим едно око.

1. Вятър – В буквален превод Скагуей означава “a windy place with white caps on the water” и е възможно най-точното определение, което бих могла да му дам. Дори да имаме щастието да е слънчево, което се случва рядко конкретно това лято, то вятърът не липсва… никога! В един момент просто свикваш, че шапката (качулката) е задължителна част от ежедневното ти облекло.

2. Вода – Всичко в/около Скагуей е… вода. Океан, река, езера… от всичко по много. Включително комари с размерите на лястовици.

3. Планини – От всичките си страни Скагуей е заобиколен от върхове, които предлагат изключително интересни и красиви места за походи… обещавам да разкажа по-подробно, когато имам възможност да посетя възможно най-много от тях (:

4. Кучета – Три пъти ура и много бонус точки тук. Почти няма двор (образно казано тъй като дворове в истинския смисъл на думата реално почти не съществуват) без куче. За 10-минутна разходка ще срещнеш поне 5 четирикраки, а автомобил, без изплезило език космато през прозореца, няма шанс да се види.

5. Пътуване на стоп – Признавам си, че това е нещото, което никога не съм предполагала, че ще започна да практикувам. Още повече тук. Но когато най-близките ти приятелки живеят и работят на повече от 10км от теб, а ти нямаш друга алтернатива да стигнеш до тях… то тогава не звучи толкова зле. Дори напротив! Едни от най-веселите ми и същевременно обогатяващи моменти са свързани именно с пътуванията ми на стоп. Може би ще ви бъде интересно да разкажа преживявания и истории?

 

Аромат на море, люляк и прясно окосена трева. Върхове изрязани в небето – толкова перфектни, че сякаш изкуствени. Това е моята Аляска.

Как да не се влюбиш?

Клиентът (не) винаги е прав

Всеки е чувал, че трябва да съдим за хората по начина, по който се отнасят към сервитьорите. Истината е, че винаги съм следвала това твърдение, но откакто съм и от двете страни (сервитьор в работно и клиент през цялото останало време) темата не просто ми е  близка. Приемам я лично.

Преди няколко дни, на мястото, на което работя, дойде известна бизнес дама. Поиска от нас услуга, която не предлагаме – следователно й беше отказана. Въпросната се разсърди и разкрещя. „Ама как така – аз си плащам! Клиентът навсякъде е БОГ, научете се как да се държите!“

Поогледах я… Вярно, че скоро не съм ходила на очен и диоптерът ми обезателно се е покачил… Но нищо Божествено не успях да видя. Нито в речника й, нито във визията, нито в отношението.

И за пореден път се запитах – откъде идва това абсурдно твърдение, че клиентът винаги е прав? Или най-малкото – защо трябва да се разбира толкова буквално?

Не. Клиентът не винаги е прав.

 

Eто защо…

 

1. Понякога си мисля, че на някои места „Дълго кафе с мляко и вода с лед“ означава някакъв странен вид поздрав. Толкова често го получавам в отговор на моето „Добър ден“, че просто няма как да не бъде това.

2. Много малко неща могат да ме изкарат извън нерви по начина, по който го правят хората, които ми говорят на „ти“. Сериозно, не знам каква е причината, която може да накара някого да се обърне към съвсем непознат човек по този начин. Обидно и омаловажаващо е.
3. Не. означава. не. И никакви мили очички и/или заплахи няма да променят това. Няма да повярвате на какво са способни хората, когато им откажеш нещо (било то защото затваряте, защото е невъзможно за приготвяне или просто защото НЕ СЪЩЕСТВУВА). Грозна гледка. Все едно си отнел близалка от малко дете, но по-лошо.
4. Всички вечно бързат. „Искам едно кафе, но БЪРЗО“. „Може ли сметката, но по-БЪРЗО, че трябва да ставам“. Вчера дори ми се случи клиент да извади часовник, за да засече двете минути, за които го помолих. И рядко тези бързащи осъзнават, че преди тях има поне още трима такива (по-бързащи!), които си чакат сметката или кафето.

5. Седем човека и всички говорят един през друг. Добре, щом така искате. Просто след това не се чудете защо едно или друго нещо от поръчката ви не е изпълнено.
6. Няма как да изсипеш цялото съдържание на дамската си чанта върху малка масичка и след това да очакваш, че ще има място за чиниите, чашите, приборите, захарницата и салфетника ти. Защо пък не, нали.

7. И като за финал на днешния текст ще разкрия една тайна. Не аз определям цените на нещата, които предлагаме. Нито колегата сервитьор, нито барманът, нито дори управителят. Мислите си, че не ви разкривам нищо ново? Ще се учудите колко много хора не са на същото мнение.

Обичам да ми е трудно

… или повече за това какво научих през изминалата година и какво си обещавам за следващата.

2016 беше странна година. Чудата смесица от най-прекрасните моменти в същевременно най-тежките ми периоди. Годината на сбъднатите мечти и трудно научените уроци. На осъзнатия, здравословен егоизъм.  На правилните хора в живота ми. На Дома като чувство, а не като място. Годината, в която за първи път изпълних новогодишното си обещание – и започнах на чисто. Нито веднъж не се обърнах назад и не повторих стара грешка.

Изминалите 12 месеца се оказаха добри учители. От онези строгите, но въпреки това – харесвани от учениците. Сещате се за кой типаж говоря, нали? За онези редките случаи. За истинските учители, които правят дните ти трудни, а нощите безсънни… Но едновременно с това те нахъсват, мотивират и карат да осъзнаеш, че всяка инвестирана минута труд си струва. Защото не го правиш за тях, правиш го за себе си.

УРОК №1: „Всичко се случва с причина“

2016 година започна с ударна доза емоции. Буквално не чувствах твърдата земя под краката си – всичко беше щастие, безтегловност и розови облаци. Едва няколко седмици по-късно това чувство ми бе отнето и  аз останах единствено с обидата, яда си и въпроса „ЗАЩО?!“.

След шест месеца разбрах отговора. Всичко се случва с причина. В-и-н-а-г-и.  Трябвало е едни неща да се развият по възможно най-гадния и болезнен начин, че да могат други да влязат в живота ми. И да останат.

УРОК №2: „Дългосрочното планиране е загуба на време“

Като човек, който обича винаги всичко да е пресметнато, начертано и обмислено останах доста разочарована да осъзная, че от момента на планиране до момента на осъществяване на плана ми не просто са минали четири месеца. Бях се променила. В някои аспекти коренно, в други не толкова, но крайният резултат беше категоричен – приоритетите и желанията ми бяха различни. Точно тогава дойде време да науча и УРОК 3. Отново по трудния начин.

 

УРОК №3: „Мечтите се сбъдват“

С яка работа, много компромиси и правилно приоритизиране.

Преди няколко години никога не съм си представяла, че в четвърти курс ще работя кофти работа, която не харесвам и няма нищо общо с нещата, които искам да се занимавам само заради… пари. Уви, мечтите ми се оказаха скъпичко занимание. На честен разговор със самата себе си достигнах до извода, че това е най-правилното решение що се отнася за кратък период от време. Защото знаете ли… истината е, че няма нищо недостижимо. Видях го с очите си. Просто трябва да ни стиска достатъчно и да сме убедени на 1000%, че компромисите, които правим със самите себе си си струват.

 

 

УРОК №4: Внимавай за какво и на кого се раздаваш

Боли, когато осъзнаеш, че средата, която си си създала с много грижа и любов вече не е място, на което си добре дошла. Но хората се променят и това, вярвам, не е нищо лошо. Няма място за обида и драми, твърде големи сме за тези неща. Просто в един момент се научаваш (за съжаление отново по трудния начин) за кого да се раздаваш и за кого – не.

УРОК №5: Цени хората, които имаш до себе си

2016 ме срещна с… ще си го кажа направо – изключителни идиоти. Изминалите две години си бях създала уютна среда, в която рядко допусках индивиди, които не ми носят положителни емоции. От лятото насам обаче си припомних защо обичам кучетата повече от хората. И още повече обикнах близките си.

 

За идната година си обещавам няколко неща.

 

• Да отделям повече време в грижа за себе си
• Да пътувам (ако не повече, то поне не по-малко)
• Да казвам и доказвам на хората, които обичам, че са ценени
• Да пиша по-често
• Да намирам повече време за четене

2017 ще бъде прекрасна година. Сама ще се погрижа за това.

The most wonderful time of the year

Остават 20 дни до Коледа… най-магичното време от годината. Моментът, в който искрено вярваме, че ако много, много, много силно си пожелаем нещо и чисто по детски затворим очи и стиснем палците си, то желанието ни наистина ще се сбъдне.

И знаете ли? Аз съм сигурна, че този ритуал действа. И не, защото вярвам в чудеса. А защото точно в този кратък, чист и съкровен миг нещо в нас се пречупва. Нещо, което ни кара да забравим границите и ограниченията на съзнанието си, да загърбим негативизма и предразсъдъците си… и да си позволим да мечтаем.

Нека за секунда си представим, че съм права. Ако наистина е така, ако действително това са причините желанията да се сбъдват… защо трябва да чакаме един определен момент от годината, за да дадем воля на копнежите си?

Научим ли се да освобождаваме ума и душата си, вече сме с една крачка по-близо до това на сбъднем мечтите си. Което само по себе си е едно голямо малко чудо, в нашия магичен свят наречен Живот.

Пролетен Update

 

Още преди създаването на блога си бях обещала, че никога няма да пиша на всяка цена. Ако не го чувствам – не го правя. Така съм и в живота. Мразя нещата да ми се случват насила.

Все повече и повече се доверявам на вътрешния си глас. И все по-малко съжалявам, за което. Изминалите месеци именно той ме спираше да пиша. Ще излъжа, ако кажа, че не се опитвах да го заглуша. Понякога сядах – вечер с чаша вино за вдъхновение или сутрин с пречистени мисли и кафе за стимул. Но думите не идваха. Тогава припомнях обещанието си и се уверявах, че е трудно (почти невъзможно) човек да заблуди себе си. Най-вече за това как се чувства. И за това как не се.

За да бъда докрай откровена, ми се ще да споделя, че и в момента не съм напълно убедена, че съм готова. Трудно намирам точните думи, препрочитам всеки абзац по три пъти, трия всичко и започвам отначало. Но имам нужда да го правя.

 

“Все си мисля, че на човек му е заложено да бъде като гъба. Поема някакви неща и трябва да ги изхвърли. Ако не ги изхвърли, задържа ги в себе си и замърсява. Писането е начин да изцедиш гъбата и да изхвърлиш каквото е останало.“

– Константин Трендафилов

 

Първата 1/3 от 2016 вече е в миналото и най-типичното нещо за мен би било да започна да мрънкам за това „колко бързо минава времето“, „как изобщо не ги усетих тези месеци“, „ей така си минава животът“. Но този път ще изненадам сама себе си и няма да го направя.

Защото още с първите си четири месеца, годината даде заявка да бъда една от най-хубавите ми от много, наистина много време насам. Завъртя ме като ураган и ми даде цялата възможна гама от чувства и емоции. Осъзнато щастие, осъзната болка, осъзнато израстване.

Всичко, от което имах нужда, за да осъзная, че съм жива, че съм ценна, че съм нужна, че съм тук, че съм сега.

Обещах си, че няма да се връщам към миналото си и засега май се справям успешно. До голяма степен точно това се оказа ключът към щастието. Или поне стъпка напред по пътя към него.

#NoBuyMarch

Честита Баба Марта, прекрасни мои!

Желая ви да бъдете много щастливи, весели и засмени! ((:

След рутинния анализ на приходите и разходите ми за предходния месец меко казано се стреснах от получения резултат. И то в момент, в който повече от всякога ми се налага да пестя. Решена, че задължително трябва да променя нещо в културата си на харчене (примерно казано?) съвсем случайно се сетих за миналогодишния експеримент на Miss Vendella наименуван #NoBuyMarch‪.

Реално зад стартирането на нейното “предизвикателство” стоят други мотиви, но целта е една и съща – без ненужни покупки цял един месец. Под ненужни разбирайте всякакъв вид дрехи, аксесоари и козметика. След един бърз разбор установих, че имам от всичко (по много). И не само, че нямам нужда от нови попълнения, ами е чисто и просто глупаво от моя страна да харча парите си за неща, които единствено трупам в и без това ограниченото си жилищно пространство 😀

Осъзнавам, че за много от вас спестяването в рамките на месец не звучи като непосилна задача, но повярвайте – за мен ще бъде огромно изпитание на волята! 😀 Ето защо съм си съставила списък с всички планирани разходи (пари за храна, рождени дни, осми март, сметки…) и мисля стриктно да се придържам към него. Единственото, за което все още се колебая е дали да поръчам мартенската Goodbox, но предполагам, че все пак ще го направя като един вид “награда” ((:

Апелирам всяка една от вас да се включи в #NoBuyMarch. Първо, защото искрено вярвам, че няма нищо по-хубаво от това от време на време да предизвикваме сами себе си и второ, защото търся съмишленици, с които да “преживея” месеца по-лесно 😀

---

Нека използваме март месец максимално ползотворно и “пречистени” да посрещнем пролетта!