End Violence Against Women.

 

Страх. Вина. Срам. Тревожност.  

Всяка четвърта жена в България (и всяка трета! в световен мащаб) ежедневно се буди и заспива с тези чувства, погребани надълбоко в нея. Тежкият грим и фалшивите усмивки са нейните най-добри приятели и верни съюзници – те винаги успяват да прикрият всичко. Както синините по лицето, така и болката в душата.

Тъжната истина е, че въпреки тревожната статистика обществото не говори открито за домашното насилие. Или всъщност нека си го кажем направо… обществото не говори за домашното насилие изобщо.

Ето защо, през 1999г по инициатива на ООН, 25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените.

 

Защо е този международен ден?

• Насилието срещу жените е нарушение на правата на човека
• Насилието срещу жените е следствие на дискриминацията срещу жените, при прилагане на правото, а също и на практика, както и на продължаващото неравенство между мъжете и жените
• Насилието срещу жените въздействията върху тях и затруднява напредъка в много области, включително и премахването на бедността, борбата с ХИВ/СПИН, както и мира и сигурността
• Насилието срещу жени и момичета не е неизбежно. Превенцията е възможна и е от съществено значение
• Насилието срещу жените продължава да бъде глобална пандемия

 

И днес, както всяка година, 25 ноември дава началото на 16-те дни на активизъм срещу насилието, основано на пол. Кампанията цели повишаване на обществената осведоменост и мобилизирането на хората навсякъде по света. 

Тази година Генералния секретариат на ООН “Обединявайте за прекратяване на насилието срещу жените”  ни кани да “Оцветим света в оранжево”, използвайки цвета определен от кампанията UNiTE, за да символизира по-светло бъдеще без насилие.

Повече информация относно “Orange the world” можете да намерите ТУК

 

 

Целта на този пост обаче, не е да популяризира 25 ноември. Целта е да провокира всеки един от нас да си зададе въпросите „Познавам ли някого, който е жертва на насилие?“ и „Аз дали съм жертва на насилие?“.

Първо ще обърна внимание на втория въпрос, а именно фактът, че често, жените подложени на системен тормоз, всъщност не осъзнават, че са се превърнали в жертва. Твърдят (най-вече пред самите себе си), че “той просто е с тежък характер“. Успокояват се с “ е да.. удари ме.. но беше еднократно“. Оправдават го с „беше изморен, а аз го занимавах с глупости. Сама съм си виновна“

НЕ!

Той НЕ ви изолира от приятелите и семейството ви, защото иска да прекарвате повече време заедно.

Той НЕ ви забранява да излизате, защото го е страх да не ви се случи нещо.

Той НЕ ви избира работата, дрехите и обкръжението, защото мисли за вашето добро.

---

 

Ако…

• сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от  страна на партньора ви
• партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан
• често ви обижда или ви крещи
• се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени

… то тогава вие имате проблем!

Ако отговорът дори на един от изброените признаци е ДА, то незабавно прочетете целия текст поместен ТУК, след което възможно най-бързо потърсете помощ.

 

 

Това, което трябва да направим ние като общество е да престанем да затваряме очите си. Домашното насилие съществува – и е буквално навсякъде около нас.

• Крясъците на съседа-насилник са реалност.
• Стоновете на съседката-жертва са реалност.
• Синините на приятелката ти прикрити умело под тонове грим са реалност.

В момента, в който чуеш писъци и си кажеш „Това не е моя работа, хората си имат семейни проблеми“, ти вече се превръщаш в съучастник. Твоят юмрук нанася поредния удар, във вече натрошените ребра на жената, чиито проблеми „не са твоя работа“.

---

 

Знам, че голяма част от вас се питат „Добре, защо?! Защо тези милиони жени продължават да търпят това? Защо просто не си тръгнат? Защо не започнат живота си отначало?“.

Отговорите на тези и на още много други въпроси, които си задавате можете да откриете ТУК в това видео.

Искрено призовавам всеки един, който чете този текст да отдели още 10 минути, в които да чуе историята на Лесли Морган Стейнър. Защото тази жена не просто дава отговори – тя умело потапя всеки свой слушател в ужаса, който преживява една жертва. Тя провокира всеки сам да достигне до отговорите на всичките „Защо“, които има в главата си.

Горещи телефони линии за пострадали от насилие: +359 29 817686 (“Асоциация Анимус”, София); +359 76 60 33 60 (“ПУЛС”, Перник)

 

Трудно е да се пише на тема “насилие”. Трудно е, но сме длъжни да го правим. Защото само по себе си, то не е неизбежно и може да бъде предотвратено. 

Нека всички заедно разчупим стереотипа, че да се говори за насилие е тема-табу. Защото следващите жертви можем да бъдем аз, ти, приятелката ти, сестра ти, братовчедка ти… всяка четвърта.

Аз избрах да не мълча. А ти?

---

 

Искам да изкажа специалните си благодарности към Фондация “ПУЛС” първо за предоставените материали и информация и второ (и вярвам по-важно) за това, че ми помогнаха да изградя в себе си непоносимост към насилието във всичките му форми.

•  Фотограф отново е талантливата и любима Стели, без която осъществяването на този пост нямаше да бъде реалност. Благодаря!

20 неща, които научих от “Приятели”

 

 

Къде на шега, къде наистина – като типичен FRIENDSaholiс твърдя, че много от нещата, които знам за живота всъщност съм научила от „Приятели“.

Джоуи, Рейчъл, Моника, Чандлър, Фийби и Рос влизат в ролята на мои наставници и най-важни учители : ))

Споделям с вас 20 от най-важните уроци, които си взех от тях:

1. Никога не използвайте „бяхме скъсали“ като извинение
2. Много внимавайте чие име произнасяте по време на сватбата си
3. Няма нищо лошо в това да прекарате петък вечер играейки настолни игри с приятелите си
4. Малко вероятно е първата ви работа да е мечтаната такава
5. Никога не използвайте избелващите лентички за зъби по-дълго от указаното на опаковката
6. Унаги е вид суши
7. Пиенето на много алкохол е хубаво нещо, защото така помагаме на децата (ако не вярвате, питайте Фийби)
8. Никога не слагайте пуйка на главата си
9. Внимавайте при броенето, когато отивате да си правите спрей-тен
10. Ежемесечно спестявайте 20% от заплатата си
11. За нищо на света не залагайте апартамента си
12. Пилетата и патета са добър избор за домашни любимци
13. Да започнете живота си изцяло на чисто, понякога е най-хубавото нещо, което можете да направите за себе си
14. Самолетите нямат „фланг“
15. Ако ви докосне медуза, просто напишкайте мястото
16. Презервативите не са 100% надеждни
17. Бракът сключен във Лас Вегас е валиден навсякъде по света… така че не всичко, което се случи във Вегас си остава във Вегас.
18. Разликата между любовта и омразата е тънка… и обикновено представлява един шал.

… и най важните два урока:

19. Приятелите са семейството, което сами си избираме. И е хубаво често да им показваме обичта и признателността си.
20. Ако на двама души им е писано да бъдат заедно, то те ще намерят път един към друг. Независимо от времето. Независимо от обстоятелствата.

 

Who I am? | TAG

Винаги съм била голям фен на въпросите тип „лексиконите от едно време“ (може би затова все още имам ask.fm .. don’t judge me 😀 ) Ето защо реших, че това е един приятен начин да научите малко повече за мен преди да съм се впуснала в света на „сериозното блогване“ : )

1. Как се казваш? – Сузана 
2. Харесваш ли името си? – Много. Като по-малка изобщо не го харесвах (забелязала съм, че при повечето хора е така) и дори избягвах да се представям с цялото си име. Сега вече нещата съвсем не стоят по този начин.
3. На колко години си? – 21
4. Коя зодия си? – Б-Л-И-З-Н-А-Ц-И. С цялата си душа и същество 😀 Ако искате да ме опознаете по-добре, просто прочетете някоя характеристика на зодията. Това съм аз. (асцендентът ми също е близнаци )
5. Колко си висока? – 163, но обичам да казвам, че съм 165 😀
6. Кое е любимото ти питие? – Иска ми се да кажа вода с лимон, но кого ли мога да излъжа 😀 Бяло вино. Водата е на второ място. Чистото кафе печели трета позиция : )
7. Коя е любимата ти песен в момента? – Adele – Hello ❤ Но вечните ми любимци са други : )
8. Коя е любимата ти храна? – Трудно. Много, мнооого трудно. Но да кажем картофи, във всичките им разновидности
9. Любимата ти книга? – Още по-трудно. Чела съм наистина много стойностни книги и ми е невъзможно да избера една от тях
10. Любимият ти цвят? – Турско синьо
11. Имаш ли домашен любимец? – Да, куче ❤ Повече за него очаквайте съвсееем скоро 🙂 (да, аз съм от досадните хора, които говорят за зодии и кучета 😀 )
12. Пътувала ли си извън страната и ако да – къде? – Да, Полша и Франция
13. Имаш ли брат или сестра? – Да, брат
14. Кой е любимият ти ресторант? – Хмм.. и тук изборът няма да е лесен. Но да кажем, че “The little things” печели първо място – съчетава перфектно изискванията ми за вкус и атмосфера. НО ако храната е единственият критерии, то тогава “Chef’s” е безспорният ми фаворит ❤
15. Любимите ти български блогъри? – Няма как да не започна с любимата ми Йоанна от YoannaBlog ❤ Освен нея… Thestyleconstructor, Mademoiselle-s-blog, Murfeishun, Berry’s place, AGLEU, PolinaSofia, Purely Me by Denina Martin, Mimi’s fashion moments, Ana’s handbag .. ии със сигурност пропускам още някого : )
16. Любимият ти филм? – И тук е както с книгите. Просто не мога да избера един.
17. Любимият ти сериал? – F.R.I.E.N.D.S. Категорично и завинаги!
18. Можеш ли да готвиш? – Ще ми се да кажа „да“, но истината е, че има още много какво да уча
19. Кое е първото нещо, което забелязваш у хората? – Излъчването. Най-вече съчетанието поглед-усмивка. (не очи като цвят, форма… а поглед. Сигурна съм, че разбирате какво имам предвид)
20. Какъв искаше да станеш, когато пораснеш? – Фризьорка и зъболекар 

Е, съвсем накратко е това : ) Ако имате още въпроси към мен, не се притеснявайте да ги зададете тук или във фейсбук страницата ми. 

---

P.S. Аз от своя страна “тагвам” Йоанна и очаквам нейните отговори съвсем скоро : )

Обещания

Както всяко едно начало, така и създаването на този блог бе трудно за мен. Дълго мечтан, а след това още по-дълго отлаган – ето, че той най-сетне е факт!

Създадох Suziе́ като обещание към себе си.

Обещание, че към какъвто и път да поема от тук насетне, няма да си позволя да забравя, че най-важният човек в живота ми съм именно АЗ. Обещание, че винаги ще успявам да откривам време за нещата, които обичам. Обещание, че непрекъснато ще си осигурявам дозата разнообразие, от която се нуждае близнакът в мен 🙂 Обещание, че ще отворя съзнанието си за нови, непознати за мен преживявания. Обещание, че ще се обграждам единствено от хора, които ми носят щастие. Обещание, че ще продължа да търся себе си, защото това търсене е дълго и обикновено продължава цял живот. Обещание, че ще предизвиквам себе си по-често. Обещание, че няма да се страхувам да започна от начало. 

И точно тук е моментът да спомена, че днешната дата за пускане на блога никак не е случайна (не, че изобщо съществуват случайности, но това е тема на друг разговор 🙂 ) В духа на празника си давам още едно, последно Обещание – никога да не спирам да се развивам и уча – интелектуално, духовно, та дори и емоционално. 

Планирах дълго и описателно Начало, но впоследствие реших, че няма нужда от стандартното „описание“. Защото всяка една публикация ще представлява моите чувства, моите мисли, цели, мечти… моят свят. Целият блог ще бъде „мен“.  А именно Suziе́.

---

P.S. Създател на снимките е прекрасната Стели, която се зае с нелеката задача да бъде мой личен фотограф, вдъхновител… и какво ли още не 🙂