Posted in Uncategorized

Миш-маш от любимци: май 2021

Ще започна този текст по начина, по който започва кажи-речи всеки, който реши да има подобен тип рубрика: от едно известно време усещам, че ми липсва да пиша и споделям. Погълната от ежедневието се случи така, че се пуснах по течението и забравих изначалния смисъл и идея зад създаването на блога ми, а именно да разказвам за малките (големи) неща, които осмислят дните ми и ми носят онова пламъче на щастие, към което всъщност всички се стремим.

Не ми се слагат рамки на това какво точно ще представлява тази рубрика, единствено ми се иска да съумявам да я правя всеки месец. Не мога, а и не искам да обещавам какво точно ще откриете тук всеки път, защото миш-машът ще е пълен – храна (закъде без нея), пътувания (и мечтите по такива), вино, книги, филми, сериали и още много подобни радости, които вълнуват дните на едно двайсетимного-годишно момиче 🙂

Зад това ми решение стоят, разбира се, и чисто егоистични подбуди. Имам нужда от нещо, което да ме подтиква осъзнато да търся нови места, преживявания и емоции. А и кой всъщност не се стреми точно към това след изминалата тежка зима?


  • LINDA dress by Denina Martin – Започвам списъка с нещо съвсем прозаично, но пък напълно отговарящо на разбирането ми за „малките радости“. Рокля 🙂 От години насам пазарувам дрехи много по разумно и осъзнато, но що се отнася до рокли – няма сила, която да ме спре харесам ли някоя. Такъв беше и случаят с тази красота от Denina Martin Collection, която търпеливо си изчакваше момента още от миналото лято, когато за пръв път се влюбих в нея
  • Saint Clair Vicar’s Choice Sauvignon Blanc Bubbles – Коя жена не обича Совиньон? И може ли някой изобщо да си помисли, че може да устои на пенлив такъв – свеж, цитрусов, идеален за предстоящите дълги летни нощи… и дни де, кого заблуждавам?
  • Микропигментация на вежди – От години исках да направя нещо по въпроса с веждите ми и по-скоро с липсата на такива. Много се притеснявах на кого да се доверя, защото все пак става въпрос за лицето ми и така отлагането се проточи повече от пет години. Наскоро обаче се запознах с работата на @geraartist и я усетих като моя човек. Допреди нея не бях чувала за микропигментацията като алтернатива на микроблейдинга, но Гери ми я препоръча спрямо типа кожа и реших да се оставя изцяло на преценката й. Към момента съм изключително доволна, веждите ми изглеждат напълно естествени, а не е ли в това и смисълът всъщност? Колко яко е да се будиш сутрин с вежди пък, дори няма да ви обяснявам 😀 Прилагам снимка от третия ден, резултатът към момента е още по-красив ❤
  • Tam’s House – Повечето от вас вероятно знаят, че напоследък прекарвам доста голяма част от времето си в Пловдив. Съответно нямаше как да не проуча местните заведения за хапване и поне към момента Tam’s house държи челното място в класацията ми. Спечелиха ме с интересно, но не твърде разнообразно меню, красиви презентации и учтив персонал. Определено бих се върнала да опитам и останалите неща, които предлагат, а междувременно вие може да ми препоръчате други места, които смятате, че биха ме впечатлили.

  • Гребна база Пловдив – Като продължение на предната точка, няма как да не спомена мястото, което се превърна в най-любимото ми в Пловдив. През годините някак все не успявах да я посетя при разходките ми до града под тепетата, но сега наваксвам при всяка възможност.
  • Friends: The reunion – Признавам, че пиша този текст преди да съм го гледала, но вълнението ми е толкова голямо, че няма как да не попадне в този списък независимо от мнението, което ще имам след това. Не мисля, че има човек от нашето поколение, който да не обожава Приятели, който да не цитира наизуст цели сцени, който да не се е смял от сърце на шегите на Чандлър, който да не си е припявал Smelly cat заедно с Фийби, който да не е спорил скъсали или не бяха Рейчъл и Рос, който да не обича Джоуи просто, защото… е Джоуи. Тръпна в очакване и знам, че няма да бъда разочарована.
  • Село Лисиците – Локацията, за която искам да ви споделя този месец се намира на около 15км от град Кърджали и откровено казано е едно от най-красивите места, които съм посещавала в България. Село Лисиците се намира на брега на язовир Студен кладенец и е уникално с това, че до него се стига единствено по вода и по 260-метров въжен мост – най-дългият в България. Сам по себе си мостът е здраво захванат, но счупените на места дъски, правят преминаването му силно адреналиново дори за човек като мен, който си пада по такива неща 😀 Гледката обаче изцяло си заслужава всяко прескачане на сърцето ви, обещавам 😀
  • MINT PODCAST – Ако ме следвате в инстаграм, то почти няма вероятност да не сте разбрали за MINT от някое мое стори. Ния, Мишо и Илий са трима приятели, които, както те сами описват, „правят подкаст с много голям кеф и желание, посветен на безкрайните теми, които вълнуват 20-те и 30-те години от човешкия живот“. Свежи и готини са като истински менти, така че ако до момента не сте, дайте им шанс – няма да сбъркате 🙂
  • Лилия Йовнова и нейните „Неразбирателства“ – Лилия Йовнова е младо момиче, чиито думи не просто докосват, ами се врязват в четящия и остават в него завинаги. Първата ми „среща“ с нея беше чрез стихосбирката й „Кураж, сърце“, появила се в ръцете ми във възможно най-точния момент. Обожавам всеки стих, всяка дума, чиста наслада и мехлем за душата.
  • За финал оставям най-любимата ми „майска“ песен ❤

Последно важно уточнение – въхновението (и до огромна степен оформлението) на тази рубрика дойде от @yoannablog, която ми е най-любима сред любимите и то далеч не само през май ❤

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s